7 причини защо Volvo S90 и V90 са страхотни автомобили

Разглеждаме подробното новите Volvo S90/V90. Колите са свежа алтернатива на обичайното немско трио. Ето защо харесваме Volvo...

Освежаването на старата гама модели Volvo продължава. След прекрасното ХС90 и неговата нова „архитектура“, сега е ред на чисто новите S90 седан и V90 комби. Автомобилите са с размер подобен на BMW 5-серия, Audi A6 и Mercedes E-класа. Извън това трио – Jaguar XF изглежда съпоставим автомобили, но шведското дуо е доста различно.

Какво прави Volvo атрактивни и различни? Ето седем неща:

В света на средно-големите автомобили, агресията е ключов елемент. Само погледнете Lexus GS и неговото хищническо лице. Със S90 (цена от 37,500 евро) и V90 (от 40,600 евро) нещата са по-прости, ефективни, но все така много класни. Където и да погледнете ще видите чисти, ясни линии и никакъв намек за нервност и недомислица.

Колите имат щедро оразмерени фарове (говорейки за XC90, Ларс Лангстрьом се изказва против дизайна на фаровете тип ултра тънки клъстъри) с участието на Top Hammer – дизайн на светлините, който се очаква да бъде видян във всички бъдещи коли от Шведския производител.

Много фенове на високите скорости могат да оспорят това перо, но не всички хора искат да карат винаги на предела из пътищата по страната. Volvo не очаква от клиентите на новите модели да правят точно това, ето защо главният продуктов мениджър на компанията Стефан Селквист коментира че „Volvo няма да прави същото като Немците“ що се отнася до управлението. Вместо това, идеята е да се постигне нещо като „спокойна увереност“. С други думи, колата няма да се чувства съвсем у дома си на Нюрбургринг, но пък ще вдъхва невероятна увереност.

Тази увереност се усеща доста ясно на пътя. Версиите с предно и задвижване на четирите колела предлагат много повече от просто сцепление. Натиснете педала и ще почуствате недозавиване, а колата ще се завърти леко и лесно. Налично е и нещо наречено „динамично кормилно управление“, което е странно пружиниращо – воланът иска много силно да се върне в права позиция – подобно на волан за електронни игри.

Това не е кола за каране на предела, но пък е напълно спокойна. В кабината не влиза много шум, пътуването е приятно и гладко – още по-гладко е с избор на вариант с въздушно окачване. Ако човек иска малко повече динамика, ще се предлага и вариант с 15мм по-ниско окачване.

Преди появата на Т8, 80% от купувачите във Великобритания биха избрали версията D4 с мощност 188 к.с вместо D5 със задвижване на 4-те колела и по-високата мощност от 232 коня. Това е жалко, защото всички тези купувачи изпускат страхотната система в D5 наречена Power Pulse.

Тя се бори с турбо лага с помощта на едно гениално просто решение. В резервоара се подава свеж въздух с помощта на компресор, който се стрелва в изпускателния колектор при натискане на педала с крака. Това осигурява почти моменталното стартиране на турбокомпресора и елиминиране в голяма степен на турболага. На пътя, шофьорът може да почуства работата на системата в D5 – колата сякаш е електрическа и разполага с моментален висок въртящ момент. Благодарение на „допълнителната тяга“, D5 ускорява от 0 до 100 км/ч за 6.2 секунди вместо за 7.2 сек при колите без Power Pulse.

S90 и V90 получават двойно окачване отпред и интегрална връзка отзад. В това няма нищо необичайно, но в средната част на задницата са включени и листови пружини.

Пружините са композитни и са поместени по точно определена причина. Благодарение на тях, а не чрез използването на обемисти пружини, компанията е увеличила пространството вътре. Повечето купувачи на S90 и V90 едва ли ще се повлияят от това, но листовите пружини на Волво заслужават внимание и признание – шведите отново правят нещата малко по-различно от останалите компании.

Вероятно сме свидетели на златната ера в автомобилостроенето що се отнася до безопасността на автомобилите. Volvo взема безопасността още по-сериозно, като проучва области, към които никоя друга компания не смеят да погледнат.

Освен очакваните въздушни възглавници на стратегически места, заздравено шаси което не се огъва при катастрофи, трябва да споменем и много други неща. Колите имат „умни колани“, които знаят точно кога да се затегнат, както и абсорбиращи енергията седалки. Volvo може да противодейства и на отвратителните вертикални сили, които може да изпитате при излизане от пътя и преобръщане в канавката. Това е много чест инцидент, за който повечето съвременни коли не са подготвени.

Колкото и да е болезнено за всеки обичащ автомобилите и реалното шофиране, колите стават все по-безопасни и автономни – а водачът има все по-малка роля за управлението. Volvo има автопилот – полу-автономна система която контролира педала на газта, спирачката и управлението по пътища с поне две платна в едната посока или магистрали. Автопилота държи колата в лентата, но за разлика от Tesla, шофьорът трябва ръчно да премине от една лента в друга при нужда. Освен това, водачът на Volvo трябва да държи волана – сензори отчитат ако той е пуснат за 10 или повече секунди ... и колата алармира, че нещо не е наред.

По тази причина, автопилотът не е толкова интересен за автомобилния фен. Ние обаче разбираме защо Volvo са го проектирали точно така – често в миналото подобни системи са давали погрешни сигнали и чувство за прекалена сигурност, а пускането на волана напълно е странно изживяване.

Мястото за краката отзад е повече от достатъчно, но това отпред не изглежда толкова просторно. Въпреки това, колата е супер уютна и стилна. Най-важното – всичко в нея изглежда скъпо и качествено. Очевидно това зависи и от избраните спецификации, защото тези модели са с бяло-бежова кожа и дърво. Под въпрос поставяме единствено преместването на копчетата за климатика в сензорния екран. Като цяло обаче, кабината е триумф на класическия скандинавски дизайн. 

Източник: Car Throttle