Dodge Viper – 25 години лидерство и класа

Dodge Viper са уникални автомобили и те никога не са били считани за тромави и мързеливи. През годините хората ги обикнаха – за 25 години марката успя да се утвърди в света, докато на Corvette им бяха нужни над 60 години за да го постигнат. За това кратко време, моделът еволюира от обикновен до суперавтомобил, който успешно конкурира модели от Европа и Азия.

Каръл Шелби ражда прецедент след като трансформира V8 на Ford в Британски роудстър през 1962 година, спечелвайки си признание за неговата Cobra и прекрасното и управление в дори неопитни ръце. Тези олекотени коли имат голям перформанс потенциал, а Шелби се е вдъхновил от участието си в мотоспорта – карайки Aston Martin DBR1 заедно с Рой Салвадори за победата в 24-те часа на Льо Ман през 1959. Тогава той забелязва една Британска GT кола – AC Ace – която се представя блестящо. Тя е и главното вдъхновение за Cobra.

Цели 26 години по-късно, президентът на Крайслер представя идеята за възраждане на Cobra.

Работата започва веднага, а идеята е радикална за времето си – специално заради иновативната трансмисия, очакване от отделни части и модерно управление на двигателя. Тази кола е планирана като връх на инженерната мисъл и едно механично чудо – истински звяр на пътя. За разлика от Cobra, следващата революционна кола няма да има V8 двигател. През 80-те години дивизията на Chrysler за камиони работи по бензинови агрегати с висок въртящ момент, с цел да направи пикапите по-атрактивни. Бившият технически директор на F1 Renault и шеф в Chrysler иска да ползва по-голям V10 двигател за пикапите, който може да се ползва и за „нова страхотна спортна кола“.

По това време и Shelby работи по спортна кола и търси подкрепа за проекта си. Chrysler предлагат нещо подобна на 427 Cobra, а Шелби само за 30 минути нахвърля идеи за модела. Няколко скици, компютърна графика и базовите форми са измислени – широк двуместен роудстър с дълъг нос. Конструкцията на прототип за авто-изложение през 1989 година започва през май предходната година. Лутц е поразен от новия дизайн, защото според него той няма нищо общо с оригиналната Cobra. Това разграничение обаче е нужно за да се извади новия модел от скучното русло на Cobra.

Разработката на подобен модел е с основно внимание върху двигателя. Той е уникален в сравнение с останалите агрегати за времето си. Chrysler строи колата изцяло върху V10, с цел да се оправдае съществуването на Viper и да се покаже в най-добра светлина. VM02, прототип създаден за развитието на двигателя е червена кола с V8 и работен обем от 5.9 литра. Той обаче се нуждае от още два работещи цилиндъра за да бъде завършен. Тук на помощ идва Lamborghini, които по това време са собственост именно на Chrysler.

Точното име се ражда в последствие, като преди Viper е било обсъждано Dodge Challenger.

Вниманието към Viper е огромно и статии са поместени в редица специализирани списания и вестници. Резултатът е такъв, че хиляди потенциални купувачи молят компанията наистина да пусне Viper в серийно производство. Някои дори депозират суми преди още такова решение да е взето. Съдбата на автомобила е решена окончателно през втората половина на 1990 година, когато е съобщено, че той ще се произведе в ограничен тираж.

Доставките на 196 екземпляра до избрани търговци в САЩ започват тайно през 1992 година. Цената е 50,000 долара, но допълнителни такси я вдигат до 55 хиляди. Интересът е голям, и компанията решава да тушира напрежението като произведе още 3000 Viper през 1993 година, а до Юли 1992 са продадени около 70% от тях. Тази кола не е за най-богатите, а за всички обичащи класически мускулести модели с леко шаси и титаничен двигател. Chrysler първоначално са искали да произведат малко модели, и някои хора са били разочаровани от по-широкото производство, което е правило покупката на Viper не толкова атрактивна инвестиция. Ентусиастите са искали мускулеста спортна кола с най-съвременни технологии, а Chrysler доставят точно това. 8.4-те литра от V10 дават страхотна мощност на колата, и тя е доста дива и необуздана дори за опитни водачи.

Непрестанното желание да се победи конкурентът Corvette кара Dodge да преправи дифузьорите и задните крила на няколко Viper-a – тези модели са познати като ACR. Те вземат най-доброто от състезателните автомобили и го внедряват в обикновените шосейни автомобили, доколкото Viper може да се счита за такъв. Един от моделите е наречен ACR X и успява да постигне 7:03.058 на Нюрбургринг.

Най-доброто постижение на Viper обаче е друго. След като възкръсва от пепелта през 2013 с цел отмъщение за унищожените 93 прототипа от Fiat-Chrysler, Viper ACR има какво да предложи. Той разполага с 645 конски сили и въртящ момент 810Nm. Максималната скорост е 285 км/ч, а моделът разполага с подобрено охлаждане и нов диференциал. Специален „Екстремен пакет“ за ACR осигурява регулиращо се крило на капака на багажника, огромен преден сплитер, вентили над предните гуми, както и жесток заден дифузьор. Резултатът е драг коефициент от 0.54, което сравнено с 0.37 на стандартен Viper и 0.43 за Viper TA е много добро постижение.

Моделът получава и по-големи карбонови спирачки отпред – или вече 15.4 инча. Джантите са 19-инчови /1 инч по-големи от стандартните/, а гумите Kumho Ecsta V720 са почти без грайфер.

Когато Dodge се свързват с Kumho преди три години, те искат гуми които са на границата на допустимото от закона за движение по пътища. Предните гуми са 295/25R-19, а задните 355/30R-19.

Автомобилът държи повечето рекорди на писти по света, като побеждава Porsche 918 Spyder и McLaren P1 на писти като Лагуна Сека, Виржиния и Роуд Атланта. В момента, оригиналния Viper е към края на живота си и всички страдаме за края на петте генерации необикновени коли. По-леки двигатели с по-малки работни обеми и турбо обричат на смърт оригиналния Viper. За двадесет и пет години, той се превърна от новак в лидер, иноватор в света на автомобилите. Най-главната причина за спирането му е ограничения тираж – едва 2687 бройки са произведени след 2012 година. Регулация номер 226 на Федералната комисия в САЩ изисква и всички коли да имат странични въздушни възглавници до 2017 година. Заради своята ергономичност, Viper не може да покрие изискванията, защото в него просто няма място за нищо друго. Резултатът е, че Серджо Маркионе решава да спре култовия проект. Вместо него обаче, той обещава наследник с нов мотор и визия. За жалост, всички нови модели са силно регулирани от различни институции и става все по-трудно на производителите да правят това което наистина искат. Какво ще видим в бъдеще остава една загадка, но се надяваме че следващият суперавтомобил ще е поне близо до атрактивността и агресивността на Viper.