Как колите станаха по-ефективни с годините

Автомобилите изминаха дълъг път на развитие от димящите и неефективни машини в миналото до днес. В момента, много съвременни модели бият с лекота супер-колите от миналото, а всичко се дължи на тяхната добра механична ефективност.

Класическите автомобили притежават характеристики, които и днес са доста апетитни за всеки запален фен. Например, да разгледаме Jensen Interceptor. Той имаше огромен 7.2-литров двигател Chrysler V8 и доставяше малко над 300 к.с.

В съвременната автомобилна индустрия, производителите трябва да монтират 2-литров агрегат, да му сложат турбо елементи и ще постигнат същата изходна мощност. Несъвършенствата на технологията от миналото могат да бъдат открити във всеки компонент на автомобила. Нека да разгледаме главните фактори повлияли върху това съвременните коли да са супер ефективни.

Впръскването на горивото днес преобладава над карбураторите. Проблемът с карбураторите беше, че те се нуждаеха от постоянно настройване за да работят в оптимален режим. Това означаваше, че двигателите с карбуратори ставаха все по-малко ефективни с времето, докато тези с инжекционно впръскване на горивото работят по-добре заради постоянното регулиране на съотношението гориво/въздух.

Освен ако не посетите майстор, или самите вие не сте специалист по карбуратори, шансовете да изстискате максималния потенциал от двигател с карбуратор е доста малък. Самата настройка е нещо като отгатване, подобно на метод проба-грешка, защото горивната смес или е прекалено богата или прекалено бедна. В днешно време, ECU-то на автомобилите напълно контролира и управлява цялата горивна система, без нужда от намеса на квалифицирано лице през годините. Карбураторите освен това черпят и повече гориво, защото дори и на празен ход известно количество от него се изпарява.

Бензинът ползван днес се води безоловен, а до 1996 година се е ползвал и обогатен с олово бензин. Преминаването към безоловно гориво става заради токсичността на оловото и вредното му въздействие върху човека, както и заради тенденцията за предварително възпламеняване, която може да бъде катастрофална за двигателя. Оловните горива влияеха и върху ефективността на двигателя заради малките количества оловни остатъци в областта на контакт с двигателя. Тези остатъци се натрупват с времето и пречат на правилното движение на буталата и горивния процес. По този начин се намалява цялостната ефективност на двигателя.

В миналото, двигателните блокове, скоростните кутии и диференциалите са се правили предимно от чугун. Чугунът е евтина сплав, но тя не се поддава на деформации при загряване и охлаждане. Затова разтопения чугун може лесно да се отлее в калъпи и от него да се произведат по-големи компоненти.

За жалост, чугунът е много по-тежък от сплавите използвани в съвременното автомобилостроене. Освен това, чугунът не е по-здрав от леката комбинация стомана – алуминии, ползвана за производството на главите на съвременните двигатели. Този спад в теглото не само води до по-добро представяне, но и увеличава значително ефективността на двигателя. По-леките и здрави метали бързо изместиха надеждния, но обемист и тежък чугун.

Освен ниското тегло, съвременните двигатели са подпомогнати от турбогенератори. Производителите вече не разчитат на агрегати с огромен работен обем за да извлекат желаните конски сили, а това води до по-малко на брой и по-малки цилиндри, защото те успяват да свършат работата по-ефективно.

Гумите също се развиха много в последните няколко десетилетия. Изборът от смеси е безкраен, като се предлагат различни гуми за точно определена цел. Преди време, имаше само зимни гуми и такива с малък грайфер. По това време металните нишки за изграждане на вътрешната част на гумата бяха кръстосани под определен ъгъл спрямо посоката на въртене. През 70-те години Michelin създава радиалните гуми, при които ъгълът е 90 градуса спрямо посоката на движение, а днес именно този тип гуми имаме всички ние на колите си.

Едно от големите предимства на модерните гуми е в това, че те имат доста гъвкави странични стени, но все така добра здравина. Това позволява по-голям контрол на автомобила в завоите и избягването на корекции с волана. Радиалните гуми запазват контактната повърхност и не се търкалят върху страничната си страна в средата на завоите. Това води до по-малко смущения при контакта на повърхностния слой на гумата с настилката, и по-голяма мощност предавана от двигателя към гумите.

Съвременните технологии в автомобилостроенето се развиват с бързо темпо, затова няма да е далеч времето когато ще погледнем към модели като Ferrari 458 и Nissan GT-R и ще си помислим колко остарели са те. С внедряването на електроника и автоматизирани системи, производителите постоянно увеличават ефективността на колите, двигателите и трансмисиите. След 20 години вероятно ще се чудим колко неефективни са били сегашните автомобили....

Source: Car Throttle