10 невероятни автомобилни технологии, които никога не станаха масови

Всички харесват когато инженерите излизат с нови, иновативни технологии. Понякога техните идеи са просто брилянтни, но не винаги навлизат в масова употреба. Ето списък с десет умни и дори малко щури технологии, които никога не станаха масови в автомобилите.

1. Отварящи се нагоре врати тип 'Gullwing'

Отварящите се нагоре врати са познати от десетилетия и понякога се ползват за луксозните суперавтомобили или концептуални модели. Точно такива врати ползва този Nissan NX-21 представен през 1983 година. Японският производител по това време смята, че този тип коли ще са преобладаващи в 21 век... но нещата не се оказват точно така.

Колкото и производителите да се опитват да внедрят този тип врати, те просто не успяват да се харесат на масовия потребител. Причината се крие в недостатъците им и липсата на достатъчна сигурност при катастрофа и опит за излизане от колата. Tesla Model X донякъде се справя с проблема, но технологията е доста сложна и забавя пускането на колата на пазара. Съмняваме се сериозно, че други компании ще прибягнат до подобни решения за техните модели.

NX21 не се отличава само със странните врати, но и със своя двигател – турбинен с мощност 99 конски сили, монтиран отзад. Предимствата му са очевидни, тъй като турбината може да се захранва от керосин, смес от алкохол и масло, и има по-малко движещи се части и вибрации от повечето конвенционални двигатели по това време.

За жалост, двигателите никога не влязоха в серийно производство. Chrysler бяха водещи в разработката им през 50-те и 60-те, докато правителството не дръпна шалтера на проекта. Проблемите по онова време бяха свързани с високата консумация на гориво, тъй като турбините се въртят при много високи обороти. Освен това, двигателите се оказват много скъпи за производство и реакцията им при подаване на газ е бавна – шофьорът трябва да изчака докато турбината набере нужните обороти. След като Chrysler вече не работи по тези проблеми, а други производители не вземат двигателите на сериозно, технологията остава в историята като неосъществена научна фантастика.

Има едно старо видео, което циркулира в Интернет пространството от години, показващо невероятната технология на Bose и тяхното иновативно очакване. То поддържа колата стабилна и равна независимо по какви терени и повърхности минава возилото. Всички се чудихме защо това не се ползва за съвременните коли, но по-рано през годината Bose разкриха, че технологията е твърде скъпа, сложна и тежка за внедряване в масовите автомобили.

Те се олицетворяваха от Sinclair C5 заснет през 1985 година. Идеята е била да се създаде малка, електрическа алтернатива на обикновените коли. Днес, това е много по-актуално, отколкото беше през 80-те, но все още е далеч от изпълнение. Проблемът с C5 е в това, че той не е много по-полезен от един велосипед, нито осигурява достатъчна защита при неблагоприятни климатични условия. Освен това, пробегът му с един заряд е супер къс заради бързо разреждащата се батерия.

Всички проблеми, с изключение на пробега, са валидни и за съвременното Renault Twizy – най-добрия пример за подобно превозно средство от последните години. Въпреки че Twizy е брилянтно забавен, разходите за неговата покупка са трудно оправдани – той струва над 10,000 евро. За тази сума може да се закупи истинска компактна градска кола, такава която е преминала истински краш тест.

Ракети. За спиране. Идеята е поместена в научно списание „Модерна Механика“ през 1949 година и се посреща с първоначален ентусиазъм. Технологията е предвидена за ползване само в извънредни ситуации, а според ранните тестове тя осигурява спиране със сила 2g.

Какви са негативите? В случай на пожар, горивото ще изгори с почти същия ефект както много литри бензин. Освен това, всеки стоящ близо до колата може леко да поизгори. За щастие, дисковите спирачки се оказват много по-безрискова технология...

Когато си мислите за парни двигатели, най-вероятно се сещате за влаковете. Ще се изненадате да разберете, че в ранните години на автомобилното производство, парата и двигателите с гориво са били еднакво популярни.

Първата идея за ползване на пара за задвижване е от далечната 1670 година, когато един мисионер в Китай успява да накара количка тип играчка да върви сама с помощта на парата. Около 100 години по-късно, мъж с име Никола Кугно създава триместно превозно средство задвижено от външен парен двигател, като то е достатъчно голямо да за превозва хора.

Главните проблеми с парните двигатели са свързани с размера им – те са големи, тежки и бавни. Въпреки това, през 1906 година Фред Мариът постига скорост от 204 км/ч с такъв автомобил, като все още държи рекорда за скорост постигнат с парен двигател. Въпреки впечатляващата основа за развитие, двигателите с вътрешно горене се налагат защото са по-малки и по-ефективни от парните.

Това вероятно е най-щурата идея възникнала в миналото и много позната от научната фантастика от 60-те и 70-те години. Първите опити за създаване на нещо истинско датират от далечната 1926 година, когато Хенри Форд иска да построи малък, едноместен самолет. Той се отказва от идеята години по-късно след като тестов пилот намира смъртта си шофирайки прототип. През 1940 година Форд казва: „Запомнете ми думите: комбинацията между самолет и кола има бъдеще“.

Най-близко до тази идея е AeroMobile 3.0, който може едновременно да върви по пътя и да се вдигне във въздуха след разперване на крилата. Бъдещето на летящите коли е свързано с проект на NASA стартирал през 2003. В момента, за да се счита за истинска „летяща кола“, машината трябва да покрие редица критерии, включително да може да се кара достатъчно лесно от всеки с шофьорска книжка.

Tucker 48 имаше необикновено стъкло за повишена безопасност – разглобяемо предно стъкло. Идеята е да предотврати наранявания вследствие на катастрофа, счупване на стъклото и изхвърчане на пътниците отпред. Tucker използва удароустойчиво стъкло, което няма да се пръсне при удар. Изглежда по-практично решение от ползването на колани, нали?

Феновете на роторните двигатели са много, особено на тези използвани за спортната кола Mazda RX. За жалост, затегнатите изисквания за вредни емисии накараха Японския автомобилен да спре да ги ползва, а други компании не се наемат да разработват роторни двигатели. Въпреки проблемите, Mazda не се е отказала напълно от идеята. През октомври миналата година беше представен концептуалния модел RX-Vision. Дори и ако RX7 се появи някога отново, можем смело да кажем, че бъдещето на роторните двигатели е доста съмнително.

През 1982, Italdesign разкрива уникалния проект наречен Capsula. Той представлява шаси с колела, двигател, окачване, резервоар и необходимите неща за управление. Интересното става по-нататък – машината може лесно да сменя кабината, която се предлага в набор от различни дизайни. Идеята е, че едно шаси може да се ползва за различни цели – например може да го приспособите като ван, и пък да го трансформирате в спортна кола за почивните дни.

Днес, модулните шасита се ползват от VW, като Seat, Skoda, VW и други ползват същата база. Capsula обаче отива още по-далеч, като позволява едно шаси да получава различни горни елементи и да бъде приспособявано от собственика си. Тази идея никога не достигна пазара.

Източник: Car Throttle