5 смайващи иновации от сериите за издръжливост
Състезанията за издръжливост са едни от най-технологичните в света на мото спорта. В тези надпревари често се виждат технологии и решения, които просто смайват.
1. Porsche 919 Hybrid и неговата система за възобновяване на енергията
FIA World Endurance Championship е пълен със забележителни нововъведения, но едно от най-впечатляващите е дело на Porsche. Техният 919 Hybrid е задвижен от 2-литров V5 турбо бензинов двигател с директно впръскване на горивото. Той е оборудван със сложна система за възобновяване на енергията, която значително увеличава общата мощност.
Колата включва система MGU-K на предната ос и втора хибридна система за използване на изгорените газове с помощта на две турбини. Първата е част от турбогенератора и е свързана с компресора. Втората е монтирана до първата и свързана с електромотор.
Системите осигуряват допълнителна мощност, която се акумулира в литиево-йонна батерия докато двигателя е активен – подобно на други LMP1 коли. Мощността достига до 1000 к.с, като двигателя е изцяло променен през 2015 година с цел най-голяма ефективност и мощност. Със сигурност това решение осигурява редица предимства на колата – например при ускорение и излизане от завоите.
2. Дизеловия двигател на Audi R10
Audi R10 TDI не беше първата дизелова кола впуснала се на Льо Ман, но този 5.5 литров V12 двигател с два турбогенератора остана най-успешния. Машината е невероятно инженерно постижение. Дебютира през 2006 година, като тимът среща доста предизвикателства пред себе си. Тимът трябва да се бори с теглото на по-дългия двигател, което бива намалено чрез ползването на алуминии. Колата със средно разположен двигател разполага с 650 к.с и допълнителни 150 коня от power boost. Максималната и скорост е 320 км/ч.
Автомобилът се доказва като революционен за своята ера и е доста успешен. Той печели три пъти Льо Ман и няколко пъти различни серии за издръжливост. Други компании като Peugeut последваха примера на Audi и разработиха свои дизелови модели за LMP1 през 2007 г.
3. Огромните крила
Няма как да осъзнаете колко голямо всъщност е задното крило в сериите за издръжливост докато не застанете до един прототип. Тези огромни аеро елементи генерират невероятно притискане и са много важни за управлението и постигане на висока скорост. Те помагат много за устойчивост в завоите при високи скорости като прилепват колата към земята.
Правилата за аеродинамиката в тези надпревари винаги са били по-отворени. Ето защо понякога виждаме огромни крила и аеро елементи – в частност при машини LMP1 и LMP2 в настоящия шампионат FIA WEC. Трудно е да се изчисли точната сила на генерирано притискане, но се смята че LMP1 машините генерират притискане от около 2500 кг при 320 км/ч, като значителна част от него се постига от крилата и дифузьора. За сравнение, едно Audi R8 генерира притискане от едва 140 кг.
4. DeltaWing
Това е една от най-странно изглеждащите коли появявали се на пистата. Изглежда странно, но пък е забележителна и необикновена машина. Тя се се радва на голям успех в състезанията, но със сигурност е напълно нов тип машина заради своята форма наподобяваща връх на стрела. Фокусът на автомобила е върху аеродинамиката и намаление на съпротивлението.
DeltaWing няма предно и задно крило, а притискането се постига чрез пода на колата. Оригиналната идея е включвала отворен кокпит – представена е през 2013. Предницата на DeltaWing е доста тясна, а шасито става по-широко към задната ос. Има необичайна форма и супер-оптимизирано аеро за забележителни скорости на права. Колата се състезава в шампионата IMSA WeatherTech SportsCar.
5. Двигателя R26B на Mazda
Четири ротора, 2.6 литра работен обем, натурална аспирация – роторния двигател Wankel е доста необичаен за света на автомобилните надпревари, но точно на него се спира Mazda за 787 и 787В. След 767 компанията преминава към специален роторен двигател R26B включващ три свещи на ротор и променлив прием.
R26B доставя около 700 коня при 9000rpm, но се смята че максимумът на колата е 930 к.с при 10,500 оборота. 787 и 787В не бяха силни на квалификациите, но се доказаха като доста надеждни в надпреварите. Джони Хърбърт, Бартранд Гашо и Волкър Уайдлър спечелиха Льо Ман през 1991 година с тази кола, което е единствената победа за Японски автомобилен производител. Роторният двигател е забранен от FIA след края на сезона.